За автора и книги от него:
Арманд Барух е роден на 15 юли 1908 година в София.
Петнадесетгодишен, той е принуден да напусне училище и работи като служащ, като текстилен работник и в хлебопекарница. До 1941 година е комсомолски и партиен функционер, съредактор на вестниците „Хоровод“, „Култура“, „Жар“ и сътрудник на прогресивните вестници. През 1941 година е арестуван и пратен в концлагера Еникьой, където превежда на български език „Война и мир“ на Толстой.
След 1944 година Арманд Барух се посвещава на белетристиката, пише критически и публицистични статии.
Първата му книга разкази „Карамфили и обуща“ (1936 г.) е представена на читателя от Людмил Стоянов. Следват сборниците разкази „По дирите на щастието“ (1937), „Сърце“ (1945), обединени по-късно в един том „Избрани разкази“, излязъл в две издания (1961 и 1966), романите „Съдбоносна есен“ и „Ралеви“, повестта „Колкото по-тъмна е нощта“ (1963), сборникът разкази „Третият живот на доктор Енева“ (1967). Арманд Барух е автор на няколко пиеси, сборникът литературни статии „Човекът в литературата, на сцена и екрана“ (1958) и историко-литературния очерк „М. Ю. Лермонтов“ (1946).
Малка трилогия – включва: Госпожица Миларова, по рисуване; Злата; Тамара











Отзиви
Все още няма отзиви.