Белязания: Ловни разкази

Уважаеми читателю,

Който не е бил ловец, не знае – следата е много важно нещо!

Може да си купил снаряжение за милиони, купища муниции, модерни пушки, ножове, може да имаш патрони, уреди, най-модерна оптика и даже жена-ловджийка да имаш, нямаш ли добра следа – нищо нямаш! А до следата не се стига лесно. За целта трябва години да си бродил надлъж и на шир из горите, да си катерил безбройни баири, не веднъж да си сефтосвал стария сняг по билата, да си се рязал до кръв в мрежите от драки, най-малко няколко анорaка да си скъсал и вече да си забравил как са изглеждали първите ти пионерки… Тогава чак ще можеш да откриеш, разчетеш и оползотвориш следата! Сложно, нали!… Звучи нещо като състезание с природата… Предизвикателство, за което са нужни силни качества. Е, всичко това, та и още много, моят приятел и колега Милен Димитров го има. Иде му отвътре. Нещо повече. Освен, че го може, той умее, когато реши, впечатляващо, с педантични подробности и цветущ език, да пресътвори преживяното в разкази. Знае как тънко да зачовърка заспалата отдавна в теб страст към приключенията, заинтригуван, да те измъкне от топлата стая и по пантофи да те качи горе в Балкана, така че неусетно, за пореден път да вдъхнеш, съзреш и усетиш нашата уникална природа, а после да спреш за миг и от сърце да ѝ се възхитиш!

Понятието „ловец“ за Милен е свещено. Не само защото нарамването на пушката го среща вълнуващо и презареждащо с природата, но и защото носи за него чест и достойнство, които идат от кръвта на предците му. От малък, дълбоко в съзнанието му, ловът трайно се е настанил като начин да доказваш себе си. Затова и първите му трепети по ловджалъка са толкова живи и въздействащи.

В палитрата от разкази детайлните му познания за животинките и растенията са удивителни. Пестеливите, но наситени с колорит техни описания ни правят неволно да се чувстваме като зрители на „Нейшнал джеографик“. Лисунгери, глигани-нерези, малки диви прасета, грациозни кошути, чакали, зайци, екзотични елени, хищни птици, кучета, та дори и подивяващи котки оживяват пред очите ни като на яве. С документална точност различните видове дървета и дивите растения взимат естествените си места в беглите описания на приказните кътчета, които са станали арена на ловните му приключения или на отприщилото му се въображение.

И в най-студените моменти от разказаните истории, човешката топлина на повествованието ни обгръща с един омаен уют и ни внушава настроение на партньорска съпричастност. Вярваме му, защото хуманността и добротата са основните измерения, в които се изграждат неговите случки и образи. В сборника разкази „Белязания“ очакването, надеждата, радостта, тъгата и смехът се редуват естествено, може би, за да ни докажат, че всички ние сме част от това, което е вдъхновило Милен да вземе писалката… част от великото тайнство на природата.

Следата е важно нещо не само в лова, но и в заплетения ни ежедневен живот. За да те споходи успехът, трябва да потърсиш знаците на съдбата. Нима тя не е като дивото животно – изкусителна и ужасяваща, позната и непредвидима, кротка и агресивна, своя и чужда! За да я овладееш е нужно дълго да се готвиш, неуморно да търсиш, мъдро да осмисляш и упорито да преследваш! Другото е точен изстрел!… „Който търси, той намира“!

Милен Димитров е доказал с постигнатото в годините, че е един измежду талантливите и изобретателни ловци в живота. Хуманността, честността и пословичната му работоспособност, са водили неотклонно криволиците на житейския му път напред и нагоре. Сигурен съм, че така той ще продължи и в бъдеще! Наслука, приятелю!

Любен Кънчев

Книгата – Белязания: Ловни разкази от Милен Димитров включва 9 разказа и споделя личните си преживявания