Автор:
Катерина Венедикова
Издателство:
Огледало
Поредица/Библиотека/Серия:
Елбеген
ISBN: 9549084698
Състояние: Отлично. Нечетена книга.
Българи, караманци и османци
Въпросът за българите в Мала Азия е отразен в ръкописните книги – извори на арабско писмо, в техните издания и преводи. Значителен брой арабописмени паметници за историята на Анадола на турски език, на арабски или на персийски език, а също така и смесени – на турски и персийски, на турски, арабски и персийки – предоставят по-богат или пък по-малко значим материал за изследването на проблемите на българското население там. Една група от средновековни източници хвърля светлина върху бъларите във и около Българската планина (Булгардаг), авторите разказват и за самата Българска планина в Тороските планини в южната част на Средна Мала Азия най-вече през периода XI-XVI в., а в по-малка степен и за събитията преди и след това време. За българите и Българската планина от единадесетото до шестнадесетото столетие намираме обилни и интересни сведения в „Историята на Караман“ от Ахмед Бей Шикяри, завършена през XVI в., както и в „Караманнаме“ („Книга за Караман“) от Ашък ел Ефляк Сейид Илйас Кирмани, написана на турски език в стихове. Данни за живота на българите и за Българската планина откриваме и в отделни пасажи и откъси от „Историята на османския двор „Огледало на света“ от Мехмед Нешри, завършена през 1493 г., всеобщата история на Хюсейн „Удивителни събития“, завършена около 1645-1650 г„ „Големия диван“ (сборник със стихове) на Джеляледдин Руми Мевляна (1197-1273), историята на Ибн Биби Мюнеджджиме (Ел-Хю-сейин б. Мухаммед б. Али ел Джасфери ер-Ругади) „Селчук-наме“ – „Книга за селджуците“, завършена през 1281 г. на персийски език и обхващаща анадолската история от 1192 до 1280 г. сл. Хр., „Данишменднаме“ – „Книга за династията Даниш-менди“, един от най-ранните туркоезични писмени паметници, записан за пръв път в началото на XIII в. в проза и в стихове, който обаче се е разказвал в устна форма на меджлиси през XI и XII в. и отразява събитията от онова време, и мн. др.1
Данните от тези и други извори осигуряват възможност да се поставят и решават въпросите за мястото и ролята на българите в кръга на сложните и заплетени обществено-политически, социално-икономически, етнически, демографски и пр. проблеми на полуострова.
Това проучване се изгражда преди всичко върху „Историята на Караман“ („Караман тарихи“) или „Летописи на династията Караман“ („Таварйх-е ал-е Караман“) от Ахмед Бей Шикяри. Анализирайки текста на самия летопис, ние се присъединяваме към онези автори, които смятат, че Ахмед Бей е починал през 992 г.х. (14.01.1584 – 03.01.1585 г.), а не през 1506, 1507, 1508, 1512 или 1517 г. сл. Хр. Това заключение произтича от изследването на изложението на самия Шикяри за ХѴи XVI в. То е доста кратко и непълно и показва, че авторът не е бил пряк свидетел на описаните събития от това време. Този летописец превел на среднотурски език в проза от персийски език в стихове шахнаметата на Ходжа Деххани от XIII в. и на Яриджани от XIV в. и допълнил историята на караманците, караманските владетели и българите в Анадола с данни за XV и първата четвърт на XVI в. Оригиналните шахнамета2 на Деххани от XIII в. и на Яриджани от XIV в. на персийки език не са открити до днес.
„Историята на Караман“ хвърля обилна светлина върху българите във и около Българската планина и техните военни действия в Мала Азия от началото на XIII в. до началото на XVI в. Малка част от данните за българи от разширения вариант на този летопис въз основа на един ръкопис – препис от 1908 г. – са разчетени и публикувани през 1921 г. в две статии в цариградския вестник „Икдам“ от турския професор He-джип Асъм. Голям брой сведения за българи от този източник бяха преведени за пръв път на български език, коментирани и анализирани в монографията „Българите в Мала Азия“. В нея авторката (Катерина Венедикова – б.р.) прави критичен преглед и на изследванията върху българите в Анадола в района на Българската планина, върху Българската планина и Българския рудник. Въз основа на анализа на трудовете на десетки автори тя стига до заключението, че към българите, преселени в късното средновековие в други райони на полуострова (Северозападна М. Азия – Бурса, Балъкесир и пр.) учените са проявили интерес още в началото на миналия век. Но, изглежда, едва през двадесетото столетие изследваните са отправили поглед и към Българската планина в Южен Анадол и към българите, обитаващи тази планина и околностите й3. Видни турски, български и чужди учени, повечето професори, като Вл. А. Гордлевски, Н. Асъм, 3. В. Тоган, М. Ерьоз, Е Линднер, М. X. Йинанч, М. Дж. Ш. Текиндаг, Дм. Еремеев, М. Ф. Угур, М. М. Коман, Ф. Сюмер, И. X. Узунчаршълъ, Ив. Божилов, Е. Селян, С. Овнанян, Г Острогорски, В. Златарски. О. Туран, И. Меликоф, В. Гарбузова, И. Татарлъ, Е Йонен, X. Онган, И. Шахин, JI. Доросиев, Вл. Т. Хиндалов, Б. Гюзе-лев, А. Е Ялман-Ялкън, Кирил Младенов, Мюрсел Йозтюрк и др. имат определен принос в осветляването предимно на единични обстоятелства, а в по-малка степен в изясняването на група от проблеми, свързани с Българската планина, българите и Българския рудник. За произхода на българите в Южен Анадол са изказани предимно предположения, а категоричните твърдения за славянския език и християнската религия на тези българи в повечето случаи не се подкрепят от изследователите с позоваване на конкретен извор….







Отзиви
Все още няма отзиви.